Въпреки насърчаващите стимули, прилагани от централните банки от години, повечето европейци все още искат да държат излишните си пари в спестовни сметки, дори ако лихвеният им процент е нулев, коментира Bloomberg.
Това сочи проучване на най-голямата компания за събиране на дългове в Европа – базираната в Стокхолм Intrum Justitia.
“След финансовата криза хората усещат нуждата – дори ако имат малко средства, да създадат някаква сигурност“, казва главният изпълнителен директор Микаел Ериксон в интервю в Стокхолм на 16 ноември. „Причината, че хората ползват спестовни сметки, не може да е фантастичната възвръщаемост, затова би трябвало да е усещането за сигурност да държиш парите си в банката“.
Около 69% от европейците държат спестяванията си в банкови сметки, се посочва в доклада European Consumer Payment Report на Intrum Justitia. Проучването е базирано върху анкета, проведена през септември и включва 21 хил. души от 21 страни, като респондентите са можели да дадат по няколко отговора на конкретния въпрос.
Проучването показва още, че 26% от европейците предпочитат да държат излишните си средства в кеш, а 16% предпочитат акции. Само 14% се обръщат към инвестиционни фондове, 8% инвестират в недвижими имоти и още 8% в облигации. В Дания и Швеция, където основният лихвен процент, определен от централните банки, е отрицателен, почти 80% от хората държат излишните си пари в банкови сметки. Във Франция, Великобритания и Холандия този процент е дори над 80%.
За съжаление обаче проучването на Intrum Justitia показва, че дори след години крайна парична подкрепа много европейци все още се чудят дали не биха били по-добре, ако живеят на друго място.
В Европа 24% от хората казват, че искат да се преместят, за да избягат от финансовото положение в страната им. Около 27% от респондентите казва, че понякога не могат да платят дълговете си. От тях 58% имат усещането, че нямат достатъчно пари за „достойно съществуване“.
Във Великобритания 29% от хората на възраст между 18 и 24 години казват, че биха обмислили да напуснат страната, вероятно в отговор на решението на страната да излезе от Европейския съюз, казва Intrum Justitia. Година по-рано този процент е бил едва 13%.
Проучването показва колко финансово нестабилни продължават да бъдат много европейци почти пет години след дълговата криза в региона. Около 44% от всички европейци не са успели да платят поне една сметка в някакъв момент през последните 12 месеца, основно заради липсата на пари, сочи докладът. В Гърция положението е било най-зле, като 76% от домакинствата не са успели да платят навреме.
Докладът излиза в момент, в който централните банки привършват с инструментите за осигуряване на допълнителни стимули и след години на строги икономии в Европа, които постигнаха съмнителни въпроси. Сега, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава бум на инвестициите чрез фискални стимули, перспективите пред лихвените проценти са неясни. Инфлационен цикъл на разходи ще повиши лихвените проценти, но икономически спад вследствие на международна търговска война може да доведе до обратния ефект.
На въпрос дали домакинствата ще бъде достатъчно мъдри да поемат малко по-висок риск, за да постигнат по-голяма възвръщаемост, Ериксон предупреждава: „Лично аз смятам, че човек трябва да е по-консервативен със спестяванията си и да е сигурен, че винаги ще получи обратно капитала си. Основните спестявания трябва да бъдат така позиционирани, че да не рискуваш капитала си, а в днешната среда на ниски лихвени проценти не трябва да се тревожиш твърде много, ако нямаш висок лихвен процент по сметката си“.
08:00 | 14.09.22 г.